Към основното меню

Здравната реформа при социално значими заболявания: Интегративен подход.
Емоционални и психични проблеми при сърдечно-съдови заболявания

 

Резюме

Проектът е насочен към един трудно решим проблем в осъществяване на здравната реформа - ефективното сътрудничество между общопрактикуващи лекари (ОПЛ) и други специалисти за посрещане потребностите на пациентите със социално значими заболявания и в частност сърдечно-съдовите заболявания.

Реформата в българското здравеопазване поставя много нови акценти и отговорности пред ОПЛ. Емоционалните и психични проблеми у пациентите със социално значими заболявания са тежко бреме за ОПЛ, чиито възможности да се справят с тази проблематика са недостатъчни поради дефицитите в обучението им до момента. Съвместната работа с психичноздравните специалисти е недостатъчна и се изчерпва с направление за консултация и предписване на предложената медикаментозна терапия. Липсва реално партниране за търсене на ефективни интервенции за тази група пациенти.

Проектът предлага модел на партниране и обучение на ОПЛ, изграден върху интерактивни техники (серия от лекции, интерактивни семинари, дискусии и работа в малки и големи групи с обратна връзка), който ще улесни способностите им за по-добро разпознаване на психо-социалната проблематика, за по-успешни интервенции и за създаване на по-устойчив контакт лекар/пациент. Всичко това са предпоставки за по-качествени грижи за пациентите, за по-добър достъп до специализирани грижи, както и за овладяване на нови технологии за ефективни психосоциални интервенции и постигане на по-добро емоционално благополучие за овладяване, предотвратяване и превенция на социално значимите заболявания.

ОБОСНОВКА

Психично здраве

Според дефиницията на Световната здравна организация (СЗО) от 1946 година здравето е “състояние на пълно телесно, психично и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест”. “Няма здраве без психично здраве.” Това мото, което се поде и акцентира напоследък от Световната здравна организация и от Световната федерация за психично здраве, стои и в много наши правителствени документи. Психичното, в цялостния комплекс на общото здраве е отговорно за онова емоционално благополучие, което ни дава възможност да стоим зад собствените си решения, да осъзнаваме собствените си възможности, да се приспособяваме към всекидневния житейски стрес и изненади, да се чувстваме пълноценни и способни да допринасяме и творим.

Изкуственото разделянето на телесното от психичното здраве е порочна и неуместна практика. Ние сме най-ефективни в помощта, която оказваме, когато лекуваме едновременно душата и тялото, когато откликваме на комплексните здравни потребности, с които пациентите идват при нас. Това в най-силна степен важи за ОПЛ – първият с когото се среща пациентът, когато има здравен проблем. А добрият лекар лекува болестта, но и човекът, който я носи. Той снема анамнеза както на чувствата, така и на събитията, изследва тялото, но и поведението, интересува се от човека като личност и взаимоотношенията му с околните и средата.

Изследванията върху психичното и телесното здраве неизменно показват, че телесните заболявания оказват влияние върху психичното благополучие на пациента и обратно – психологичните и емоционални проблеми и стреса често отключват, потенцират или задълбочават телесните страдания.

Национална здравна стратегия и социално значими заболявания. Сърдечно-съдови болести.

През месец април 2001г.правителството прие Национална здравна стратегия – “По-добро здраве за по-добро бъдеще на България”. Последица от нея са приоритетните програми за лечение на социално значими заболявания – психични и сърдечно съдови. Хората с психична болест са изложени на сериозен риск от възникване на сърдечно-съдови проблеми. Факторите за това са многобройни: недостатъчна мотивация за лечение и изтощаемост (дългосрочни ефекти на хроничната болест); нездравословен и хаотичен начин на живот (напр. тютюнопушене, занемарена хигиена, склонност към самонараняване); странични ефекти на психотропните медикаменти (наддаване на тегло – най-разпространения нежелан ефект).

Депресията и тревожните разстройства са най-честите заболявания съпътстващи пациентите със сърдечно-съдови проблеми. Статистически данни сочат, че приблизително един от всеки пет души е прекарал поне един тежък депресивен епизод в живота си. Тази цифра скача на един от всеки двама, страдащи от сърдечно заболяване. От друга страна – рискът от сърдечно заболяване е четири пъти по-висок при лицата страдащи от депресия. Психосоциалната проблематика сред жените може да повиши риска от отключване на сърдечно-съдово заболяване или директно в резултат на биологичните промени, или индиректно поради нездравословния начин на живот. Последни данни сочат, че жените с депресия и повишен гняв по-често злоупотребяват с алкохол, пушат или имат наднормено тегло, а нивата на “добрия” холестерол в кръвта им са по-ниски. Депресията у пациенти със сърдечно заболяване е почти толкова добър предиктор за внезапна смърт колкото тютюнопушенето, анамнезата за прекаран инфаркт или наднорменото тегло.

На този фон за висока ко-морбидност между сърдечно-съдови и психични разстройства, медицинските специалисти не са достатъчно обучени да разпознават и лекуват психичните и емоционални проблеми на своите пациенти. По данни на СЗО при около 25 до 30% от първоначалните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психично страдание. Тази цифра бе потвърдена от изследвания в нашата страна – данните за 1988г.сочат цифрата 32,3%, а разпознаваемостта от страна на лекарите е 1 от всеки 6 случая.

Здравната реформа и националния рамков договор (НРД)

Съгласно НРД общопрактикуващите лекари сключват договор за набор от интервенции в областта на психичното здраве с акцент върху ранното разпознаване на психосоциалния стрес, навременните интервенции, проследяването на хронично болните след консултация със специалист и препращането при невъзможност за справяне с проблема.

Уменията на ОПЛ да се справят с тези ангажименти са недостатъчни поради дефицитите в обучението до момента, липсата на достатъчно съвместни сесии с психиатри за диагностика, липсата на достъп до супервизия и подкрепа при решение да работят с проблемите от психосоциалната сфера. Много от ОПЛ ще могат да се справят с тези проблеми ако се разработят подходящи програми за обучение с реално партниране с другите специалисти, вкл. психиатри, ако бъдат подкрепени чрез насочени форми на тренинг, супервизия и организационна подкрепа.

Национална програма за психичното здраве на гражданите на Република България (2001) и Стратегия и политика за психично здраве. План за действие 2004-2012 (приета на заседание на Министерски Съвет от 22 юли 2004)

През юни 2001 г. правтелството прие Национална програма за психичното здраве на гражданите на Република България. Напоследък политиката за психично здраве в България е предмет на обсъждане сред професионалната общност, а в последните месеци е изготвен и приет документа "Стратегия и политика за психично здраве с план за действие 2004-2012 г."

Тези документи отразяват ключовата роля на ОПЛ за справяне с общата психична болестност. Очакването от страна на специализираната психиатрична помощ е да подкрепи общопрактикуващите специалисти в овладяване на ефективни интервенции за посрещане проблемите на т.н. “малка психиатрия”, или честите емоционални и психични проблеми, съпътстващи пациентите на ОПЛ.

ОСНОВНА ЦЕЛ

Постигане на по-високо разбиране и умения от страна на общопрактикуващите лекари за работа с емоционалните и психични проблеми при социално значимите заболявания с акцент върху сърдечно-съдови заболявания с цел навременно разпознаване, подходящи интервенции за предотвратяване на хронифицирането, ефективна превенция и промоция на здраве.

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ (подцели)

  1. Постигане на по-добро разбиране за влиянието на психологичните и емоционални фактори за отключването, поддържането и лечението на сърдечно-съдовите заболявания
  2. Изпробване на интерактивен модел за обучение и партниране на ОПЛ в малка група за справяне с емоционалните и психични проблеми на пациенти със сърдечно-съдови заболявания
  3. Установяване на модел за сътрудничество между ОПЛ и психиатри при оказване помощ на пациенти със сърдечно-съдови заболявания
  4. Проверка на ефективността на гореописания модел при работа с контролна група пациенти със сърдечно-съдови заболявания

ЗА КОГО Е ПРОЕКТЪТ?

Целевата група са общопрактикуващи лекари от град София.

В интерактивните семинари и дискусии ще участват 50 ОПЛ, които ще бъдат предварително подготвени за приноси към дискусията. При интерес от други ОПЛ в процеса на развитие на проекта има възможност за допускане на допълнително число слушатели в дискусионните семинари в рамките на около 20-25 души.

Оптималният брой на участници в малката група лекари е 8 – 12 души.

ДЕЙНОСТИ

Подготвителен период

Изпълнение

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

ОЧАКВАН ЕФЕКТ

УСТОЙЧИВОСТ

Така разработения дизайн на проекта включва няколко важни компонента свързани с възможности за бъдещо по-трайно сътрудничество между ОПЛ, психиатри и кардиолози в посрещане на емоционалните, психологични и соматични нужди на пациенти със сърдечно-съдови заболявания; както и възможност за мултиплициране на ефекта чрез възпроизвеждане на модела на друго място.

Първо – интерактивния модел на работа предполага учене от опита, а не само дидактика и предополага най-вече учене чрез възприемане на ролеви модели. Взаимоотношението между лидер/участници в малката група от лекари е аналогично на това в малката група лидер/пациенти, а участието на лекари в първата група ги подготвя сами да изграждат умения да работят и фасилитират група пациенти като моделират по лидера.

Второ – моделът предполага създаване на трайни взаимоотношения между специалистите (ОПЛ , психиатри, кардиолози) в рамките на проекта, което може да послужи като матрицазапо-нататъшни обучителни събития.

Трето – един от крайните продукти е готов набор от учебни материали и програма.

Четвърто – тази програма може да се предложи за включване в рамките на следдипломното обучение (СДО) да носи кредити на ОПЛ.

ПЛАН ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ

ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ПРОЕКТА

Продължителността на проекта е 9 месеца от началото на стартиране на проекта с предполагаемо начало – месец януари 2005 година и край – месец септември 2005 година.

ЕКИП

д-р Веселка Христова - ръководител, д-р Кимон Ганев, д-р Галя Петрова, д-р Емил Манов, д-р Мая Цветанова, Райна Владимирова – координатор, Елена Трифонова – счетоводител, Явор Захариев - сътрудник

ОРГАНИЗАЦИИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ПРОЕКТА

Проектът се осъществява от Фондация за психичноздравни изследвания и развитие в сътрудничество със Сдружение на общопрактикуващите лекари в град София и Център “Динамика” – специализирана психиатрична групова практика

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Институт “Отворено общество” – София по програма на “Обществено здравеопазване” в рамките на Приоритет 6 “Подкрепа за осъществяване на здравната реформа” и с очакван материален принос от Център “Динамика” – специализирана психиатрична групова практика.

Виж кратка обява за проекта

Назад към "Проекти на Център Динамика"

Емоционални и психични проблеми при сърдечно-съдови заболявания

Проект с участие на Динамика - Център за психотерапия, психологично и психиатрично консултиране

Версия от 30 декември 2004