Към основното меню

Сътрудничество между общопрактикуващи лекари и психиатри

Доклади, представени на втория конгрес на общопрактикуващи лекари, Пловдив, октомври 2006


ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ В ОБЩАТА ПРАКТИКА: БАЛИНТОВА ГРУПА ЗА ОБУЧИТЕЛНА СУПЕРВИЗИЯ НА ОПЛ В СДО ПО ОБЩА МЕДИЦИНА

Д-р Веселка Христова, Д-р Галя Петрова, Д-р Кимон Ганев, д.м., (всичките от Център „Динамика”), Доц. д-р Валентина Маджова, д.м., (Ръководител Катедра ОМ и клинична лаборатория, МУ, Варна)

Увод: Съвременното развитието на общата медицина откроява ключовата роля на ОПЛ в модерното здравеопазване. С това изискванията към професионалната му компетентност нарастват. Начин да се посрещнат тези очаквания е въвеждане на модерни методи на преподаване, основаващи се на интерактивно обучение и учене от опита. Създаването на катедрите по ОМ и въвеждането на институцията на ОПЛ дадоха тласък на обучението по ОМ и утвърждаването на интерактивните методи на преподаване.Курикулумите в 5-те медицински ВУЗ все още не са стандартизирани и не се отделя достатъчно внимание на практическите умения и ученето от опита.

Цел на изследването: Представя се концепцията за интерактивно обучение в СДО по обща медицина чрез сътрудничество между специалисти по ОМ и психиатри. Акцентът е върху ключови области на преподаване по психологична медицина като: умения за общуване, отношение лекар-пациент, ефективни психосоциални интервенции, обучителна супервизия, съветване  и др. Интерактивното обучение е илюстрирано чрез Балинтовия подход в общата практика.

Метод: Интерактивна форма на обучение – Балинтов подход в общата медицина; Балинтовата група като форма на обучителна супервизия за ОПЛ в рамките на СДО и ПМО (вкл. психиатрия и психологична медицина за ОПЛ).

Резултати: Аргументират се предимствата на интерактивното обучение по ОМ пред традиционния дидактичен метод на преподаване и се илюстрират с постиженията на участниците в Балинтовата група: повишена способност за разпознаване на емоционалните потребности на пациентите; подобрени умения за работа с “трудни” пациенти; намален риск от “прегаряне”, търсене на ефективно сътрудничество с останалите специалисти, личностна промяна.

Изводи: Трайното присъствие на интерактивни форми на обучение в общата медицина е съществен компонент от осъвременяването на обучителните подходи в СДО и ПМО за ОПЛ. Балинтовата група за обучителна супервизия на ОПЛ като световно утвърдена практика може да се адаптира и прилага успешно в съвременния български контекст.

ЕМОЦИОНАЛНИ  И ПСИХИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ  СОЦИАЛНО ЗНАЧИМИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БАЛИНТОВАТА ГРУПА  НА ОПЛ

Д-р В. Рановски, Д-р М. Дукова, д-р М. Стратиев, Д-р В. Христова, д-р Т. Паскалева, д-р М. Лилова, д-р Г. Христова, д-р Д. Кесарова, д-р Н. Степанян, д-р И. Колева, д-р Т. Ковачева, д-р С. Колева, д-р И. Софрониева

Увод:  Емоционалните и психичните проблеми у пациенти със социално значими заболявания са бреме за ОПЛ, чиито възможности да се справят с тях са недостатъчни поради: а) дефицити в обучението до момента; б) липса на реално партниране със специалистите по основните клинични специалности както и другите звена на здравеопазването; и в) редица нормативни ограничения. Представен е накратко пилотен проект “Здравната реформа при социално значими заболявания –интергративен подход. Емоционални  и психични проблеми при сърдечно съдови заболявания”, чиято основна цел е подобряване уменията на ОПЛ за работа с емоционалните и психичните проблеми на пациентите със социално значимите заболявания с акцент върху сърдечно-съдовите заболявания. В рамките на проекта е създадена Балинтова група ОПЛ от София, работеща в сътрудничество с психиатри от Център “Динамика”, чиято работа и развитие докладваме.

Метод:  Интерактивен модел на работа в малки и големи групи: учене от опита. Обучителна супервизия  в малка, тип Балинтова група, с регулярни седмични сесии. Интерактивни семинари веднъж месечно в голяма група за срок от 9 месеца.

Резултати: Предложеният чрез проекта модел на партниране и обучение на ОПЛ, изграден върху интерактивни техники, улеснява способностите на ОПЛ за по-добро разпознаване на психосоциалната проблематика на пациентите. Подпомага се формирането на нов подход за посрещане на “трудни” (накомуникативни, конфликтни и др.) пациенти, придобиват се умения за по-успешна работа с тях, ОПЛ постигат емоционален комфорт. Това им дава възможност като хора и лекари да стоят по-уверени в решенията, които взимат за себе си и за своите пациенти, съзнавайки собствените възможности за справяне с всекидневните житейски стресове, както и онези, на които са изложени в практиката.

Изводи: Успешната работа на Балинтовата група и резултатите от проекта дават основания за конкретни предложения като: а) осъвременяване на обучителните подходи в следдипломното обучение на ОПЛ; б) модели за форми на ползотворно сътрудничество между ОПЛ, специалистите и другите звена в първичната здравна мрежа; в) ясни идеи за институционална подкрепа за развиване на това  сътрудничество.

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БАЛИНТОВИЯ ПОДХОД. ИСТОРИЯ НА БАЛИНТОВАТА ГРУПА ОПЛ ОТ ГР. СОФИЯ

Д-р Галя Петрова, Д-р Веселка Христова, Д-р Кимон Ганев, д.м., (всички от Център „Динамика”, София)

Увод: Името Балинт става нарицателно за подхода, създаден от неговия автор. Майкъл Балинт, английски психоаналитик от унгарски произход, поставя началото на учебна програма за ОПЛ, чийто предмет е изследване на специфичната атмосфера на взаимоотношението лекар-пациент в общата практика. Епохална е книгата му “Лекарят, неговият пациент и болестта”(1957), в която за първи път се говори за “лекарството лекар” (the drug doctor) и дозите, в които се прилага.

Цел на изследването: Представени са теоретичните основи на Балинтовия подход, историческото развитие на метода и приложенията му в обучението и практиката на ОПЛ. Описана е работата на Балинтова група ОПЛ от гр. София през първата година от създаването й като основен компонент в приложно-изследователския проект: “Здравната реформа при социално-значими заболявания: интегративен подход”.

Метод: Психодинамични основи на Балинтовия подход: - отказ от издигане на бариери между пациент и лекар; - отчитане чувствата на лекаря по време на прегледа; - използването им за постигане на по-добро разбиране за пациента; -“връщане” на тези чувства обратно (flash technique) на пациента, така че той да постигне прозрение за проблема си.

Резултати: В исторически план – подходът на Балинт оказва първостепенно влияние върху общомедицинската практика от средата на ХХ век.  Балинт придава ново измерение на идеята за психосоматичната болест като посочва, че общата практика позволява най-доброто й третиране, защото ОПЛ  са способни да лекуват и тялото и ума едновременно. Балинтовата група на ОПЛ в гр. София е опит да се въведе у нас формат на обучение за ОПЛ основаващо се на трайни и продължаващи във времето взаимоотношения, които не се изчерпват с размяна на талони за консултация, а се основават на реално сътрудничество.

Изводи: Приносите на Балинт променят начина, по който ОПЛ гледат на своята работа. Спецификата на взаимоотношението лекар-пациент в общата практика е уникално: лекар и пациент “инвестират взаимно в една компания”, чиито активи нарастват с времето и с трайността на връзката и доверието помежду им. Терапевтичните интервенции, изгредени върху взаимоотношението лекар-пациент, са от съществено значение за ефективното лечение. Работата в Балинтова група е подходящ начин за усъвършенстване уменията на  ОПЛ да разпознават и работят с емоционалните проблеми на своите пациенти.

БАЛИНТОВА ГРУПА НА ОПЛ КАТО ФОРМА НА ОБУЧИТЕЛНА СУПЕРВИЗИЯ И ПРЕДПОСТАВКА ЗА ЕФЕКТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ СПЕЦИАЛИСТИТЕ В ПРАКТИКАТА

Д-р М. Дукова, Д-р М. Стратиев, Д-р В. Рановски, Д-р М. Лилова, д-р Т. Паскалева, д-р Г. Христова, д-р С. Колева, д-р И. Софрониева,  д-р Д. Кесарова

Увод:  Обучителната супервизия е един от 4-те основни компонента (знания; умения; нагласи; практика под супервизия)  в обучението на съвременния ОПЛ. Тя е също предпоставка за ефективно сътрудничество между специалистите в общата практика, защото е мястото където те се срещат в името на най-ефективната интервенция за пациентите. Представена е работата на Балинтова група ОПЛ от гр. София през втората година от съществуването й. Групата е създадена  в рамките на проект “Здравната реформа при социално-значими заболявания”, но участниците в нея пожелаха работата й да продължи, отчитайки възможностите на супервизията за професионално развитие и все по-голяма сигурност при справянето с т. нар. “трудни случаи” в практиката.

Метод: Обучителна супервизия в малка, тип Балинтова група, с честота на сесиите един път седмично по 2 часа.

Резултати:  През конкретни казуси е илюстрирана работата в групата и значението й за успешното сътрудничество между специалистите в практиката, например: как групата помага за преодоляване на “burnout” синдрома у лекаря; как  се използва потенциала на групата за решаване проблемите на “трудните” пациенти; как общуването в група и изследването на взаимоотношението лекар-пациент (изоморофно с отношението супервизор-супервизиран) спомага за по-дълбокото психологичното разбиране както на пациента така и на собствените модели на общуване.

Изводи:   Двугодишният опит на Балинтовата група ОПЛ недвусмислено показва предимствата на този вид обучение и супервизия, базиращи се на трайна връзка, интерактивен формат, учене от опита, проследяване и подкрепа и не на последно място удовлетвореност от работата. Групата от обучаващи се под супервизия постепенно се трансформира в група за “поддържане” на уменията, търсеща възможности за надграждане с насочен тематичен тренинг и лично развитие. Трайната връзка със службата е предпоставка за по-добро сътрудничество и ефективни интервенции от страна на ОПЛ.

 

Назад към "Проекти на Център Динамика"


Доклади от ІІ конгрес на ОПЛ в Пловдив, октомври 2006, с обща тема сътрудничество между ОПЛ и специалисти